Останах напълно шокирана когато прочетох една статия написана от „Най-известната сред медиите учителка по йога” от Мумбай, в месечното издание на водещо комерсиално списание за алтернативна медицина и здраве издавано в Индия. Тя пишеше за Прана и Праняма и в първия абзац се опитваше най-искрено да си признае, че винаги е смятала, че Пранаяма означава само контролиране на дишането, докато съвсем наскоро научила, че това всъщност е начин да увеличиш праната си, която е жизнената сила на човека!!! Звучеше прекалено развълнувана от това свое „ново откритие” без да осъзнава колко дълбоко в нея е залегнало нейното Avidya (невежество).
Къде беше тя през всичките тези дни? Никога ли нейните йога учители/Гурута не са й го споменавали? Или може би тя не е била готова за тази „нематериална” страна на йога, понеже е била твърде заета „да спечели състезанието” за най-популярен йога учител на Индия ? Как през всичките тези години тя е преподавала Пранаяма с тази ограничена невежа гледна точка? Ако това е нейното разбиране за Пранаяма, тогава може би според нея Асаните са просто начин за разтягане на тялото, а медитацията – начин да се научим да спим седнали! Известна поговорка ни напомня, че „ колкото по-нависоко отиваме, толкова по-отдалеч ще падаме” . Като учители, ние сме задължени да налагаме стандарта и същносттта на Йогачария „ човек, който се учи от примера на друг”. Ако виден йога учител показва ниво на невежество относно „Истинската Йога” , тогава какво да кажем за обикновените хора занимаващи се с йога. Как мога да обвиня само тази учителка за нейното невежество, след като в един от водещите центрове по йога в южната част на Индия, бях потресена от думите на един йога „Свами”, който живее в този център, който говореше с ужас за учениците по йога, които са демонстрирали незавидно невежество относно Яма и Нияма. Какво изобщо ги учат тези ученици, ако те дори не знаят за основните принципи в йога. Може са твърде заети да учат анатомия и психология, хранителен режим, терапевтични техники за това и онова, както и други предмети, покрай които йога учението се размива в потока от предмети изучавани по примера на обучението в университетите.  
Как мога да забравя  един йога учител от йога училище в Пондичери, който ми каза най-искрено „ Изобщо не се притеснявам да следвам Яма и Нияма, понеже знам , че никога не бих могъл да ги прилагам идеално. Така, че вместо да се опитвам и да не успявам, по-добре да си правя само Асаните! Вероятно, той също никога не е чувал за великия Кюдо учител Хидехару Онума, който казва „ Да не се стремиш към перфекционизъм, е все едно да си нещо по-нисшо от човек „.Наскоро, гледах финалния изпит за дипломиране на йога инструктори в един колеж. За мен беше унизително да видя как учениците, изкарали едногодишен курс на обучение по йога, не знаят разликата между Utkat Asana (столче) и Ushtra Asana (камила)! Dhanurasana (лък) и Trikona Asana (триъгълник) - позите бяха масово обърквани от студентите. При повече от дузина зададени въпроси, правилен отговор се даваше само на един, но въпреки всичко, заради институционални причини, тези кандидати не бяха скъсвани на изпита. Представяте ли си какви йога учители ще бъдат ? "По-добре да си добър водопроводчик, отколкото лош учител по йога", казах на един от учениците, който работеше почасово като водопроводчик.  В наши дни, йога учителите и Гурутата се преценяват по това колко души посещават заниманията и колко голям клуб са успели да направят. Да обучаваш хиляди на своите занимания, е начин да се привлече вниманието на медиите, да станеш известен, а кой го е грижа какво се случва с бедните ученици, които си нямат представа от истинската йога практика. Стадният манталитет е такъв, че повечето ученици посещават занимания по йога само защото това е израз на техния обществен статус. Всичко, което искат е да могат да кажат със задоволство „ Аз бях на мега-събирането водено от еди-си кого” дори и да не са били достатъчно духовно извисени за да присъстват там.  Друг университет с добри намерения, преподава йога масово и има почти 300 студенти, които се явяват на изпит в един и същ ден. Кой изпитващ може да оцени представянето на Shat Karmas, Asanas или Pranayamas от студентите в такава ситуация? Какво качество ще излезе в крайна сметка от тази фабрика за масово производство? Едно време мислех, че двуседмичните и едномесечните курсове за учители по йога са достатъчно лоши, но вече имаме институции, които раздават сертификати само за пари. Плащаш безбожна цена и веднага получаваш сертификат, без значение дали си чувал какво е Йога. В едно интервю, интервюиращия сподели, че тази видна дългогодишна учителка по йога е взела в своя клуб племенника си, за да й помага ( затаете дъх! ) в БИЗНЕСА!!! ДА!!! В БИЗНЕСА!!! ТОВА Е, В КОЕТО ОБУЧЕНИЕТО ПО ЙОГА СЕ ПРЕВЪРНА В ИНДИЯ – РОДИНАТА НА ЙОГА.