За много американци, йога се заключава в практикуването на асани в кварталния клуб по йога. За други, в паметта им изниква образа на отшелник скрит в пещера високо в Хималаите. И при двата варианта, практикуването на йога се приема най-често като нещо, което правим за да помогнем за собственото си развитие. Дори и да ходите на групови занимания по йога, вашата практика все пак е самостоятелна и фокусирана върху самите вас, както и времето прекарано в разтягане на задната част на бедрата върху постелката в къщи.
Когато четем „Йога Сутра” на Патанджали, най-общо намираме подкрепа на горните схващания. Тази книга, която според много учени е най-основната книга в йога, дава задълбочено описание на състоянията в йога и на практиките/упражненията свързани с тях. От съществено значение за вътрешния процес на познанието е как ще се разграничим от причините за страданието и така да постигнем основната цел в йога – да се слеем с Божественото.
Без значение дали избираме по-обикновен подход към йога, като самостоятелни упражнения на асани или класическата интерпретация на йога като практика, чрез която ще избягаме от границите на невежеството (avidya) и ще постигнем състоянието на samadhi ( най-висшата осма степен в йога ), практикуването на йога не изглежда да е насочено към тълкуване на ежедневни социални отношения на обикновените хората, които живеят в сложен, напрегнат живот свързан със семейства, професии и коли. Но ако погледнем по-отблизо, „Йога Сутра” предлага съвети и за социалните измерения на живота. В Глава 1, строфа 33, Патанджали казва „ Когато изграждаме приятелство, съчувствие, радост и безразличие към тези които се чустват добре, към тези които страдат, към моралните и аморалните, съзнанието се пречиства и ни става по-приятно”.
Този параграф е втория от серия от седем техники, които са описани, за да се успокои „постоянното бърборене” (непрестанното лутане/напрежение ) на ума, което се счита за пречка пред постигане на цялостта. Възможно е в строфа 33 Патанджали да представя тези практики само като форма на медитация. Но мисля, че начинът по който практикуващия йога се отнася към хората около него представлява интегрална част от самата йога-практика. Каквото и да е искал да каже Патанджали, строфата се тълкува и разбира най-добре като се раздроби на нейните основни части. Отделят се действията, които трябва ние да практикуваме от действията с които въздействаме, макар че става ясно , че те са направени така, че да се групират по двойки.
Първата двойка ни учи да изпитваме приятелство към хората с добро положение. Това изглежда напълно естествено - да даряваме на щастливите и приятните хора нашето приятелство и любов. Но за да направим един тест, трябва да наблюдаваме нашите чуства към тях когато те не вече не са в толкова добро положение /не са толкова заможни/. Не се ли радваме тайничко, че нещата за тях са се влошили? Понякога можем да чустваме ревност или завист към другите, които са по-богати. Тази завист може дори да нарастне в самосъжаление заради това, че нашият живот не върви толкова гладко колкото изглежда техния. Когато изпитаме такива чувства, наиситна се изисква строга дисциплина, за да практикуваме активно приятелство към тези, които изглеждат щастливи.
Втората двойка проповядва ние да практикуваме състрадание към страдащите хора. Може да изглежда лесно да изпитваме състрадание , особено от дистанция– например когато наблюдаваме страданието на невинни жертви на трагедия. Но какво ще кажете за състрадание към човек, който не ви допада, дори го чуствате като свой враг? Има една поговорка, която ми помогна да разбера тази част от строфата : „Ако можеш да видиш страданието на своя враг три поколения назад, той повече няма да ти е враг”. Когато си спомня, че тези които са постоянно ядосани, отмъстителни или жестоки всъщност са подложени на голямо страдание – иначе не биха се държали по този начин – тогава мога по-лесно да извикам в себе си състрадателни чувства към тях. Тази промяна в собственото осъзнаване е ключа към практикуването на състрадание.
Аз вярвам, че тази практика трябва да се разшири и до самите нас. Колкото е важно да изпитваш състрадание към другите, толкова е важно да сме добри със себе си, когато страдаме. Да разглеждаме състраданието само като нещо което даваме на другите значи да пропуснем силата на промените, които може да се постигнат като прилагаме тази Сутра към нашите собствени мисли и действия. Всъщност, всички практики описани в тази строфа са толкова ценни както когато ги прилагаме върху хората около нас, така и върху самите нас.
В третата и четвъртата двойки, Патанджали ни показва, че трябва да изпитваме радост към моралните хора и безразличие към аморалните. Дори и да отделим настрани трудния въпрос за това кое е морално и кое не е, тези практики са наистина предизвикателни. Така както при приятелството с щастливи хора, радостта към моралните може да бъде замъглена от ревността, предписанието да практикуваме безразличие най-често е още по-голямо предизвикателство.
Безразличието не е нещо, което просто се практикува; по-скоро то трябва да се чувства. Това което често наричаме безразличие, е просто нашия отказ да показваме неодобрение или презрение. Но Патанджали няма това предвид. Той ни казва, че ние на най-дълбоко ниво и най-искрено трябва да се отървем от това да съдим хората. И по-специално, ние трябва да се отървем от нашата привързаност да се чувстваме по-висши от неморалните. Трябва да се отървем от чувството, че имаме право, че сме самодоволни и по-висши, а вместо това трябва да развием чувство на невъзмутимост.
В момента, в който в мен се появи мисълта, че даден човек е глупак, или че е жесток, или некомпетентен , или когато се появи наченка на някакъв вид преценка, аз вече съм намалила способността си да наблюдавам обективно този човек. Той повече не съществува за мен като сложно човешко същество. Това което съществува е моето възприятие към този човек. Аз не само, че вече не виждам и не контактувам с неговото човешко същество , но аз вече и не действам следвайки принципа за ненасилие, част от Яма. И помнете, че колкото е жестоко да правите такива преценки за другите хора, толкова е лошо да ги правите и за самите вас.
Да кажем че практикуването на това ниво на безразличие е трудно, би означавало да омаловажим нещата. Когато се възприемаме като прави и самодоволни хора, ние се чувстваме добре. Ако вникваме, обаче, все повече и повече в тези мисли, ще постигнем усещане не само за това, че притежаваме власт над останалите , но ще получим и лъжлив мисловен комфорт „Аз нямам нужда да се променям защото съм толкова по-добър от този и онзи”.
Когато сме били деца, ние просто сме възприемали нещата около нас без да преценяваме. От тези възприятия ние сме формирали нашите мисли, които постепенно са се превърнали в наши вярвания. В замяна на това, тези вярвания стесняват прозореца, през който възприемаме околния свят. Тези стеснени възприятия оказват влияние върху нашата способност да виждаме нещата ясно и коректно – и така все по-надолу по спиралата на ограниченото самосъзнание. Патанджали постоянно ни учи, че ние сме затворници на собствените си вярвания, които представляват железни решетки, с които сме оградени. Буда формулира това по малко по-различен начин като казва :„ не търсете просветлението; по-добре спрете да подхранвате вярванията си „.
Всъщност Патанджали в строфа 33 разказва именно за подхранването на вярванията ни свързани със самите нас и с хората около нас и техните действия. Попитайте практикуващите йога днес и те ще ви отговорят, че се занимават с йога за да станат по-гъвкави, спокойни или концентрирани. Точно обратното, йога се отнася за това да направим основна промяна в начина по който възприемаме нещата, мислим или действаме. А това може да е доста неудобно. Понякога се питам дали това което правя е здравословно за мен или за другите около мен или го правя просто по навик. Често, отговорът на този въпрос ме е карал да правя неща, които са по-трудни – и така съм се опитвала да задълбоча моето самопознание.
Известният индийски философ Кришнамурти казва „ Най-висшата форма на човешката интелигентност е способността да наблюдаваш без да съдиш/преценяваш”. В този смисъл, строфа 33 се отнася за това да станем по-интелигентни. Текстът ни казва да наблюдаваме как нашите мисли изграждат затвор за нас и за другите. И дори още по-важно, строфа 33 ни дава точно определени практически указания за това как да разширим нашата йога практика и към нашите взаимоотношения, които играят ключова роля в живота ни .