Интервю с Родни Ии, САЩ - Световно известен учител по йога
Родни Ии участва в повече от 25 видео филми за йога и се е появявал на корицата на много списания и календари. Автор е на книгата „Йога - поезията на тялото”.
Кога беше първата ти среща с йога?
Р.И.: Първата ми среща беше когато бях на 4 години. Спомням си, че гледах през прозореца моя съсед, който правеше Вирасана, поза войник. Казах си „Аз не мога да направя това.” Още на 4 годишна възраст бях много скован и стегнат. Не можех да правя движенията, които повечето деца на тази възраст можеха. Дори не можех да седна с кръстосани крака; седях с единия крак свит пред мен, а другият зад мен. Не разбирах нищо от йога по това време. Но вече забелязвах телосложенията на хората и начинът, по който хората се чувстваха в своите тела. Първото ми официално запознаване с йога беше когато тренирах балет. Аз и приятелят ми през цялото време правихме разтягащи упражнения, защото бяхме твърде сковани балетисти, а това беше и основната причина да не прогресираме в овладяването на танцувалните техники. Над залата по балет имаше зала за йога и ние решихме да отидем и да се запишем за един час и да видим какво ще се случи. Помня, че когато излизахме от йога заниманието казах на приятеля ми „Не мога да повярвам колко добре се чувствам". Почувствах, че дори само от едно занимание съм получил съществено въздействие върху себе си. Не само, че тялото ми се чувстваше добре, но се чувствах пречистен и на емоционално ниво. Започнах да ходя на йога веднъж седмично. Това беше през 1980г. След това започнах да приемам йога все по-сериозно. Реших, че не желая да работя на пълен работен ден в балета и започнах да посещавам целодневни занимания по йога. По това време работих и като сервитьор. Така започнах да изучавам йога все по-задълбочено...и така до днес - 23 години по-късно. Преживял съм всякакви неща свързани със света на йога
Не беше ли учил в Айенгар Института в Сан Франциско?
Р.И.: Да, учих и там, и в студиото над балетната зала.
Това ли бяха първите ти стъпки към обучението ти за йога учител?
Р.И.: Да, до голяма степен. В началото, започнах да посещавам йога часовете 3 пъти седмично и след това реших да изкарам обучението за учители в Айенгар Института. Но тогава не бях планирал да ставам учител. По това време йога не ми изглеждаше като професия. Посещавах часовете, за да задълбоча практиката си и да посветя повече време и усилия на това нещо, което започвах да обиквам все повече и повече.
Кога реши, че искаш да преподаваш йога?
Р.И.: По време на програмата за обучение на учители, осъзнах, че имам заложба да стана учител. Аз съм последното от 5 деца в семейството ми и всичките ми братя и сестри са учители. Преподаването е наистина естествено разгръщане на практиката на всеки – всеки иска да сподели с останалите нещо, което е толкова завладяващо и красиво. И така аз и съпругата ми започнахме да провеждаме йога занимания в нашия апартамент през 1984 и 1985 г. Всичките ми колеги и познати от средното училище и колежа бяха започнали да натежават, защото работеха в офиси и ми казваха : "Род, защо не започнеш да ни водиш йога и на нас. " Така започнахме да даваме безплатни часове по йога на нашите приятели. В началото бяхме само 5 човека, но към края на годината вече идваха 20 човека в апартамента ни за седмичните часове. След това започнах да преподавам в залата над балетното студио и до 1986 г вече давах по 4-5 часа на седмица и много частни уроци. През 1987г открихме наше студио. Това беше и годината, когато посетих Индия за първи път, за да уча заедно с Б.К.С. Айенгар. След това още веднъж отидох на обучение със семейство Айенгар и през 1989г ме помолиха да участвам в календара на „Йога Журнал”. Започнах да получавам все повече популярност. След това участвах и във видео филм, а през 1996г развитието на йога беше в своя пик.
Значи са изминали около 10 години между времето когато се снимаше във видео филми и времето когато започна да водиш уроци в цялата страна.
Р.И.: Започнах да водя уроци в страната още през 1990г, но в средата на 90те бизнесът стана доста по-сериозен.
Как избра йога в стил Айенгар? И по какъв начин този стил си прилича с останалите?
Р.И.: Аз практически попаднах на този стил, понеже йога студиото, за което вече споменах и се намираше над балетната зала, беше студио с Айенгар йога. Но в допълнение на това, този стил наистина беше най-добрия за мен. Докато играех танци и балет не бях попадал на добри инструктори. Така че много исках да намеря някой, който да познава изцяло човешкото тяло. Айнегар е както Айнщайн що се отнася до тялото и дишането.
Имаш предвид Б.К.С. Айенгар, основателят?
Р.И.: Да. Той още е жив. Мисля, че той е направил повече, от който и да е наш съвременник за опознаването на човешкото тяло и дишането, и за ролята на ума и връзката му с тях. Неговите открития за човешкото тяло, вероятно ще продължават да ни образоват през следващите 200 години. И това е свързано до голяма степен с разбирането за човешкото тяло в Западния свят.Той е създал невероятен синтез, така че ако има йога-система, която да се свърже със Западната медицина, то това би била йога-системата на Айенгар. Това не означава, че останалите йога-системи не са ценни. Но доколкото Айенгар системата е буквално наука за тялото, тя изпреварва значително останалите системи. Много хора описват Айенгар системата като строго физическа , но той е толкова прецизен и взискателен към физическото тяло, че практиката се превръща и в умствена. Първата част от медитацията във всяка система е концентрацията. За да си способен да разбереш фиността на тялото е нужно да се фокусираш добре, така че да няма разлика между тялото и ума. Понякога хората наричат Айенгар физически йога, но всъщност, той е един от най-точните йоги, които обръщат внимание и на психиката. Той изисква ума да бъде свръх фокусиран, а от там се изисква овладяването на невероятно самоосъзнаване – което е, мисля, втората част на медитацията. В Аштанга системата, вие минавате от концентрация към себепознаване към обединение. Това, което някои хора не осъзнават е, че Айенгар използва практикуването на асани, като средство за медитация. Например, пример за медитативна практика е концентрираното вглеждане в нещо, например в пламъка на свещ. Може да решите да се упражнявате като гледате пламъка и се стараете да не се разсейвате. Но Айенгар казва, нека да накараме нашето тяло да бъде пламъка. Или ако ви кажа да си разтворите пръстите на краката, от там започва самоосъзнаването, ето разтворих пръстите на краката си - какъв ефект има това върху сърцето ми. Докато се научите да се концентрирате и да чувствате, не бива да се прескачат някои много важни етапи. Това е същото, като че трябва да познавате буквите преди да се научите да четете. Хубавото на Айенгар системата е, че се движиш стъпка по стъпка и всичко това като част от медитацията
Значи казваш, че медитацията в самото тяло – прецизирането и баланса във всяка асана – ще направи ума по-концентриран и по-остър?
Р.И.: Точно така.
В твоите видео филми присъстват баланса, осъзнаването и вслушването в природата и е трудно да се улови границата между вътрешното и външното. Би ли коментирал.
Р.И.: Точно. Но какво означава вътрешно и външно? Всъщност от тук стигаме до един наистина важен въпрос в йога: кой съм аз? Дали съм външното, вътрешното или комбинацията от двете? Дали съм връзката между двете? Този въпрос именно започва да ни изважда от възприятието ни, че ние сме изолирани и отделени от всичко/всички. Това е началото на нашето разбиране за обединение, което в основни линии е това, което представлява йога – взаимната свързаност между всички неща. Често, това разбиране може да бъде достигнато след като започнете да ползвате тялото си като инструмент за осъзнаване – може би аз не съм само моята кожа, може би аз не съм само моят ум, може би моите пръсти на краката не са отделени от сърцето ми.
И въпреки, че при медитацията можем да говорим за чистата бяла светлина и за подобни неща, съществува медитация и в самото тяло.
Р.И.: Точно така. Помислете : какво представлява тялото?
Ами, за сега знаем, че не е съставено от твърди частици, а от енергийни вълни.
Р.И.: Правилно. И така, по какво тялото се различава от съзнанието? Приемете, че когато кажем, че нещо е физическо или психическо или духовно, ние използваме думите така сякаш наистина знаем какво представляват!
Това са всъщност различни части, на които се разделяме, за да можем да се фокусираме сами върху тях, но всъщност те представляват едно цяло.
Р.И.: Точно! Смисъла е, че понякога когато разделяме нещата, за да можем да говорим за тях, започваме да се объркваме, че те са отделни части. Затова смешното в изказването, че „Айенгар йогата е повече физическа”, е че се стига до пълно объркване какво е „физическо” и какво е „психическо”. Често хората водят безсмислени спорове кой стил йога е по-добър. Ние трябва да осъзнаем, че всички се стремят към едно нещо
Знам, че Hatha означава "слънце-луна," но съм чувал и за Раджа йога, Аштанга йога. Мисля, че йога всъщност представлява един чадър, под който са приютени всички различни стилове.
Р.И.: Правилно. Аштанга и раджа йога са аналози на класическата йога на Патанджали. Хатха йога се появява по-късно. Било е цяла революция. В класическата йога съществува разбирането, че човек трябва да напусне тялото си, за да достигне по-високите нива на съзнанието. Тантра йога, която е съществувала преди Хатха йога, започва да оспорва това. Тогава се появява хатха-йога и накратко заявява: може би бихме могли да използваме тялото като перфектното средство за достигане до тези висши състояния. Хатха йога показа, че има възможност да използваме тялото като средство към просветлението. Така че това беше цяла философска еволюция.
Добре, но Патанджали, който написва Йога Сутра, е живял преди повече от 2,000 години. Тази книга все още се смята за основата на разбирането за йога, нали така?
Р.И.: До голяма степен.
И в тази книга той говори за осемте нива в йога.
Р.И.: Правилно. Така се превежда и Asthanga "осморен."
Да уточним, асаните / или йога позите/ са може би първото нещо, за което се сещаме тук в Америка, когато чуем думата йога, а всъщност те са само част от йога. Наистина, много хора в тази страна, свързват йога само с движенията и не намесват изобщо духовната страна. Как се справяш с това в твоето йога студио?
Р.И.: За мен, едно от най-важните неща е ре-интегрирането на философията в ежедневието. Считам, че много хора са жадни да реинтегрират духовността към практичността и прагматизма. И мисля, че йога заниманията са идеалното място за хората да започнат този процес – да осмислят какво означават тези неща за тях като човешки същества.
Но няма ли при теб хора, които идват само заради асаните и за да си подобрят физическото здраве ?
Р.И.: Разбира се. Хората идват на йога заради хиляди причини. За мен, като учител, е важно да преподавам йога на всички човешки същества.
Все още, обаче, се учудвам на това как хората още не осъзнават, че йога има и духовен компонент.
Р.И.: Ами, това е най-вече заради медиите. Медиите слагат етикети на нещата, и дават сравнително изкуствени становища или определения на всичко. А има йога студия където се преподават само физическите практики, без да се обяснява същността на йога, дихателните техники и т.н., а това е все едно, че там не се преподава йога.
Йога означава съюз. Явно на някои места не се преподава всеобхватно.
Р.И.: Точно. Те преподават асани, но дори и асаните не ги преподават добре, защото ако преподаваш добре асаните трябва да се използва ума и концентрацията. Няма начин да си добър йога учител ако не обучаваш цялото човешко същество.
Знам, че много хора смятат, че трябва да си гъвкав като ластик, за да се занимаваш с йога. Отново това е заради медиите и затова мнозина дори не се опитват да отидат на йога защото мислят, че трябва да са много гъвкави. Как се справяш с това?
Р.И.: Йога няма нищо общо с гъвкавостта. Тя е свързана с това да отвориш тялото си където и да си и да наблюдаваш реакциите му. Няма нищо общо с това да си сложиш крака върху главата. Ние може да правим такива форми с тялото си, но това е само за да проучим нашето тяло, ум и дишане. До къде точно стига крака ни не е от съществено значение. В крайна сметка, различните форми, които се правят с тялото, имат химически ефект върху тялото. Позите имат толкова общо с дишането и с нервните усилия, които се полагат от тялото, колкото имат и с гъвкавостта. Ако нервната система казва на тялото да стои право, вие получавате почти същите ползи от тази реакция както и ако реално се изправите. Учените наскоро откриха, че ако хората просто започнат да мислят да направят нещо по няколко пъти на ден, това оказва ефект върху тялото. Така че ако хората са природно негъвкави, това е още една причина да се стараят да отворят/разкрият тялото си. Всъщност нямо такова значение дали изобщо някога ще станете достатъчно гъвкави – това което има значение е, че вие сте във вашето тяло и го разучавате. Чувствате го, променяте неговата форма и се променяте самите вие. Вие започвате да желаете и да изисквате различни неща от тялото си.
Правилно. Аз не съм толкова напреднал, но знам, че трябва да работя с тялото си толкова колкото му е приятно. Разтягам се и се навеждам все по-добре всеки следващ път, но не се опитвам да стана гъвкав като ластик.
Р.И.: Точно така Ако тялото се „отвори” до определена точка – добре, но ако не стане – просто не става. Важното е, че човек прави усилие в определена посока толкова колкото може. В определен смисъл, ако не използваш краката си да ходиш, ще изгубиш способността да се движиш. По същия начин, ако не промениш положението на раменете си, те ще загубят способността да се движат в дадената посока.
Водил ли си йога часове на възрастни хора или хора с опорно-двигателни проблеми?
Р.И.: Да. Веднъж дори проведох едно единствено занимание на един 80 годишен мъж. Преди йога часа той не можеше да си завързва обувките, тъй като не успяваше да се наведе толкова колкото е необходимо. Само след един час по йога, той можеше отново да си завързва обувките. Всичко се отнася до това да накараш тялото и ума си да правят съответното движение колкото могат с по-голям замах, но естесвено.
Така че дали преподаваш на възрастни хора или хора с физически проблеми , или дори на хора на средна възраст, които просто са излезли от форма, важното е да се прави всичко постепенно , без да се напрягате твърде много в усилието си да направите дадена поза още от първия път.
Р.И.: Правилно. Така или иначе няма класическа поза. Това е едно пълно недоразумение в йога. Освен това, асаните са само 1/8ма от цялата йога практика. Трябва да има и медитация, и всичко се свежда до това, да започнете да създавате едно тяло, което е по-здраво и по-способно да се успокои и да се обедини, така че да не изпитва страх или да няма контузии. Става дума за холистично здраве – създаване и поддържане на здраво тяло през цялото време. Така че, както казах, асаните представляват само малка част от йога, а гъвкавостта има много малко общо с това – това е вторичен продукт, който се появява след като започнете да правите позите. Ставате по-еластични, по-спокойни, по-активни. Не говорим, че трябва да успеете да направите перфектно дадена поза, за да стигнете просветлението.
Наскоро излезе интересна статия как да отслабнем чрез йога. Мисля че това е интересно, тъй като повечето хора смятат, че трябва да ходят на аеробика, за да изгорят мазнини и да отслабнат.
Р.И.: Това е концепция типична за Западния свят. Идеята е, че веднъж след като човек започне да се вслушва внимателно в своето тяло, не се стига до преяждане. Всичко се свежда до това да слушаме тялото и да постигаме баланс, защото когато човек е с наднормено тегло със сигурност е налице някакъв дисбаланс. Трябва да открием каква е първопричината за този дисбаланс. Какви необходимости не са задоволени. Колкото повече изпълнявате практики като йога, толкова повече всички неща започват да се разкриват пред вас. Това не означава, че всички ще започнем да приличаме на супер модели, защото не сме. Някои от нас трябва да са с по-голямо тегло, други ще бъдат природно слаби, защото има много различни видове телосложения. Но естественото тегло се постига след много дълбоко вслушване в това, което е вътре в нас. Трябва да се освободим от всичко, което е натрупано в нас от обществото / че например трябва да изглеждате по определен начин/, и вместо това да намерим баланса на нашия собствен метаболизъм. Мисля,че когато хората започнат да правят йога асани и т.н., вслушването става все по-дълбоко – и разбира се те започват да изгарят калории. Но вие получавате удовлетвореност от много различни неща освен от храната.
Точно така, тогава се стига и до психологическия момент.
Р.И.: Да – йога е ума, тялото и дишането. Както би казал Айенгар, всичко се свежда до асаните. Дори не е необходимо да познаваш ума. Умът се проявява в кожата, умът се проявява в тялото. Така че ако можеш добре да четеш по телата, в известен смисъл започваш да четеш и ума.
Мислиш ли, че йога асаните са достатъчни като упражнения за повечето хора или е необходимо да се комбинират с други видове упражнения например с фитнес?
Р.И.: Мисля, че асаните са пълноценен начин да се упражнява тялото, но ако харесвате и други видове упражнения, тогава продължавайте да ги правите, защото всеки трябва да върши това, което му харесва. Ако искате да комбинирате йога с тенис, понеже обичате да играете тенис, тогава не се колебайте. Но знаете ли, че йога може да бъде и изключително натоварваща практика ?
Исках да говорим и за това. Във фитнес залите има плакати, на които пише, че има 3 страни на физическото здраве: гъвкавост, сила и издръжливост /сърдечносъдовата част/. За мен е очевидно, че йога покрива двете страни: гъвкавост и сила. Но се чудя дали можете да повишите сърцебиенето си до толкова както е при аеробиката?
Р.И.: Няма проблеми. Просто направете 108 последователни слънчеви упражнения!
Колко пъти седмично трябва да се правят асани за физическо здраве?
Р.И.: Вероятно веднъж на ден – от половин час до 12 часа.
Когато наскоро ходих на лекар, попитах дали идват много хора, които се занимават с йога, с контузии. Отговориха ми, че има доста и причината е, че хората се опитват да надскочат себе си като правят свръх разтягащи упражнения и не слушат това, което им казва учителя или правят упражненията сами в къщи като четат книги. Какво мислиш за фразата „ без усилие няма сполука „ ?
Р.И.: Мисля ,че това е смешно.
Трудно ли е да се отделя много време за йога асаните?
Р.И.: Ами зависи какво точно правите. Ако се опитвате да наблегнете на четириглавия мускул, така че да стане по-силен, вероятно ще трябва да преминете през малко усилия и мъки. Ако тренирате, за да изкачите връх Еверест, ще трябва да тренирате по различен начин от този ако само решите да се разхождате. Ако искате да поставете крака си на врата и това е важна цел за вас, сигурно ще се наложи да се упражнявате с повече пуфтене и въздишане.
Добре, но нека поговорим за бедните души, които по цял ден работят в офиса и са се обездвижили напълно. Как можем да помогнем на тези хора да започнат занимания, но без контузии.
Р.И.: Ами, първо, никога няма гаранции, че човек няма да се контузи. Това е един от големите проблеми в САЩ : хората просто НЕ ИСКАТ ДА ЧУВСТВАТ. По ирония на съдбата, така се стига и да първите контузии. Ако хората наистина чувстват това, което правят с телата си и са си поставили цел, те няма да бъдат толкова агресивни към себе си и да се наранят. Но понеже те изобщо нямат контакт с телата си и имат в главата си определена цел, те се претоварват. Ако дишането ви наистина е натоварено и форсирано или ако задържате дишането си, вероятно се упражнявате твърде пресилено. Или поне сте достигнали момента когато не можете да наблюдавате трезво какво се случва с вас. Ако се тревожите, че може да се контузите, самонаблюдението и вслушването са вашия отговор. Много често стигаме до контузии, тогава когато не се осъзнаваме. Това се отнася както по време на йога часовете, така и извън залата.
Напълно съм съгласен.
Р.И.: Ако се замислите, повечето хора се нараняват докато пътуват с колите си, а не по време на час по йога. Повечето травми се случват когато човек не внимава, небрежен е и не слуша. Така, че всичко това се простира в ежедневието извън самия час по йога.
Защо се случва така, че когато сме в час по йога почти всеки път има много жени. Защо мислиш, че мъжете не ходят на йога и дали тази тенденция започва да се променя ?
Р.И.: Със сигурност се променя. Проблемът е че повечето мъже смятат, че на йога ходят само супер гъвкави хора. Както казах и преди малко, всичко това е в резултат на медиите. Повечето мъже мислят, че са сковани и за това не искат да изглеждат глупаво по време на йога часовете. Мъжете не са свикнали да се справят по-лошо от жените и се страхуват да се докоснат до тази част от себе си и да си го признаят.
Но казвате, че тенденцията се променя, това означава ли, че все повече мъже поне опитват?
Р.И.: Абсолютно.
Какво мислиш за йога за деца и за по-възрастни хора?
Р.И.: Считам, че йога въздейства невероятно на възрастните. А за децата е чудесно да практикуват, за да успеят да запазят естествената си непринуденост.
От какво се вълнуваш най-много в настоящата си работа и във връзка с бъдещото развитие на йога?
Р.И.: За мен е вълнуващо, че много хора практикуват йога, която наистина им въздейства и като духовна практика. Много знания се преподават по света и се споделят от хората. Йога е вид изкуство на възраст 5,000 - 6,000 години и сега продължава да помага на човек да се преоткрива.