Преди 4 години и половина започнах да се занимавам с йога по принуда. Преди това 2 месеца ходих по мъките и по доктори с оплакване възпален нерв, като възпалението се местеше от кръста на врата и обратно. Нито един метод за лечение не даде резултат - лекарства, вендузи, масажи, мануална терапия. Накрая една приятелка ме покани на йога, при което аз реагирах доста отрицателно в първия момент - изсмях се и й казах: "Аз не мога да стана от болки в кръста, а ти ме караш да се сгъвам и разтягам?". Не знам защо представата ми за йога беше свързана с качване на краката на врата :) И въпреки всичко, отидох, в такива моменти човек е готов да изпробва всичко. Няма да забравя как от първия път се наложи да правя от 5 до 1 по инструкция на Румито. Струваше ми се, че ще се счупя в един момент или че сърцето ми ще изскочи. Нищо такова не се случи. Напротив - още след първото занимание усетих подобрение - кръста не ме болеше. До ден днешен, при посещения 3 пъти седмично на упражненията, поддържам добра форма и нямам болки. Чувствам се по-здрава, по-енергична. Дори и на 10000 км от Варна, продължих да се занимавам с йога и да привличам нови ентусиасти. Да сте живи и здрави, Руми и Цецо!